|
 |
|
Океанографска Ескпедиция ПО СЛЕДИТЕ НА ПРАХА - В Ефир!
Тенериф, Канарските острови,
Всеки с нетърпение очаква заминаването. Чакахме този круз от година, тъй като планираната за Януари 2007 експедиция бе отменена поради проблеми с двигателя на Дискавъри. Времето е чудесно, 23 градуса С и не много ветровито. Доста различно от Великобритания когато тръгвахме от там. Отплаване!
Първите няколко дни са винаги малко напрегнати, тъй като инструментите се тестват за екпериментите. Малко по малко става ясно какво не работи и какво сме пропуснали. Добрата новина е че екипировката работи добре в основни линии, и сме забравили само някои дребни неща. В подобни случаи трябва да импровизираме тъй като снабдяването с химикали и резервни части е невъзможно в открито море. Днес морето е спокойно. Ветровете са от 3-4 бала по Бофорт, което е приятен бриз. От Тенериф се отправяме на Юг. Направихме няколко опробвания на 4 станции досега, и ще се насочим на Запад през следващите 2-3 дни. Отправяме се към 27° Север, 30° Запад, към води с екстремално ниско ниво на повърхносттна продуктивност (олиготрофични води). В този момент, докато пиша тези редове, корабът пори водите на северо-запад от Африка, които са под влиянието на една “ъпуелинг” система. Там дълбоководните води изнасят на повърхността огряна от слънцето много хранителни вещества, които намират идеални условия за растеж и фитопланктона процъфтява. Ние ще пътуваме на запад от тази система и ще видим как влиянието на тази “ъпуелинг” система намалява, и океана става много син с малко планктонни организми на повърхността. Имаме прекрасна група от изследователи на борда на кораба. От най-различни националности, така че готвача има нужда от съвет относно любимото меню? Екипажът и техническият персонал също са чудесни, и полагат всички усилия за да направят този круз успешен. ................................................................................................................................. Обикновен ден на борда 'Дискавъри'
Типичния ден започва в 5.00 сутринта – кораба спира и почваме първите проби в 5.30. Научният ръководител, Ерик Ахтерберг и други старши сътрудници координират операцията и планират къде ще бъдат пробните станции и експериментите които ще провеждаме. Един много важен инструмент който ще спускаме на всички станции е Розетка която измерва проводимост, температура и дълбочина. Розетката е една цилиндрична рамка с набор от океанографски инструменти и датчици, които измерват соленост, температура и дълбочина, флуорометър да замерва на место флуоресценцията на фитопланктона, кислороден сензор и 24 х 20 литрови Нискин бутилки за проби на морска вода. Обемистата розетка тежи около 1 тон и се спуска в морето с помоща на кран от дясната страна на кораба (старборда – виж плана на кораба). След като розетката е във водата, сензорите изпращат данни за температура, кислород и флуоресценция в реално време в лабораторията. Други стандартни инструменти са планктонна мрежа, профилери за морски сняг и оптични сензори – ще научите повече в течение на круза по-нататък. Към 10 сутринта привършваме работа на първата станция и се отправяме към втората, планирана за 1 часа след обяд. Учените прекарват следобеда и вечерта в събиране на още проби, анализиране на събраните вече в лабораторията на кораба.
Работата приключва обикновенно между 8 и 10 вечерта. Понякога има организирани забавни сбирки, Марк организира снощи една такава!
Следващото по значение е кухненския екип! Той е много важен за кораба. Между другото, кухнята на кораба се нарича “галей”. За закуска днес, има избор от Английска закуска, включваща яйца, корнфлейкс и плодове. За обяд супа, сандвичи, салата и пица. Вечерята е 'А Ла Карт'. Тази вечер имаме супа или китайски спринг ролс за стартер, Тайландско къри с пиле или зеленчуци за главно ястие, плодове и сладолед за десерт. Нормално има доста разнообразна храна на изследователските кораби, което е от огромно значение за високия морал ма персонала. ................................................................................................................................. Проби всеки 30 минути!
Аз съм техник към Националния Океанографски Център в Саутхамптън, и се занимавам с изучаването на някои от най-малките и многобойни форми на живот в океана - бактериите и най-малкитя фитопланктон. Инструмента който ми позволява да изброявам растителните клетки по-малки от ширината на човешки косъм, се нарича Flow Cytometry. Хората често задават въпроса какъв е смисъла в изучаването на неща които не могат даже да се видят с просто око? И понякога те смятат, че ако моята кариера като биолог-океанограф се развие достатъчно добре, ще ми позволят да се занимавам с по-големи и сложни организми, като делфини и китове! Нещата обаче са малко по-различни! Пикофитопланктон (най-дребния планктон включително и аутотрофичните бактерии) са не само мой интерес, но и наука от само себе си. Макар и много малки, те са многобройни и представляват значителна част от океанската биомаса. Бактериите са рецикличен център за хранителните вещества необходими за поддържането на живота в океаните. Размера им не е представителен за значението им! Много от тях са важни за поглъщането на въглеродния двуокис от атмосферата. Тъй като може би има милиони бактерии в един милилитър вода (това в никакъв случай да не ви отказва да влизате и плувате в морето – повечето са безобидни!) няма друга технология за по-акуратно измерване на биомасата им от flow cytometry, което е моята специалност.
Flow cytometer брои и идентифицира индивидуални клетки като ги прекарва през лазерен лъч и детектира флуоресценцията и разсейването на лазерния лъч. Различните групи фитопланктон и бактерии разсейват лазерния лъч по свой, уникален начин. Този индивидуален почерк може да се използва за бързо изчисляване на гъстотата им във водата, ролята им в екосистемата и даже здравословното им състояние. ................................................................................................................................. Чаша чай?
Аз работя в същата група както Рос Холанд, техника по flow cytometry, който ви писа вчера на сайта, описвайки впечатляващите изследвания които правим с миниатюрните но толкова важни морски бактерии и фитопланктон. Аз съм студент в групата и моята работа е да оценявам здравословното състояние на тези микроскопични създания. Най-вече ме интересува как така те харесват цялата тази прашна маса която се изсипва отгоре им чак от Сахара. За тази цел аз правя доста комплицирана серия от инкубационни експерименти. С помощта на радиоактивни изотопи аз мога да проследя какво количество от определени хранителни вещества се асимилират от бактериите, а това ни разкрива дали те са добре и щастливи при тези условия или едва оцеляват!
За разлика от повечето учени на борда, аз не събирам моите проби морска вода в бутилка а използвам обикновен термос за чай. Това очевидно забавлява останалите и те често се шегуват че сервирам чай (и тъй като се казвам Поли съм свикнала с това!). Термоса разбира се не е последна дума на техниката, но си има добра причина да го използвам за моите проби. Вакуума в термоса който запазва чая горещ, осигурява постоянна температура на морската вода и пробите ми, независимо от горещия ден. Двойните стени също пазят моите бактерии на тъмно така че те не са объркани и травматизирани по пътя за лабораторията. Едно от най-добрите неща относно изучаването на бактериите, за разлика от биолозите които изучават големите организми като китове и костенурки, е че ние не трябва да ходим много надалеч за да ги намерим. Всеки милилитър морска вода съдържа най-малкото един милион бактерии! Тези организми може да са индивидуално малки, но заедно представляват около 1/3 от биомасата на Земята! Можете ли да си представите какво влияние могат да имат те върху световните океани и климата! ................................................................................................................................. Улавянето на дъждовни капки...
Тази Събота телефона ме събуди в 9.30 сутринта. Можете да си мислите че това не е никак рано, но аз не си лягам преди 3.30 сутринта, така че 9.30 е доста рано. Казах ‘Хелоу’ едва в съзнание. ‘Хелоу Клеър?’ дойде отговора ‘знаеш ли че вали?’
Тук може би е мястото да обясня, че това е едно от моите задължения на круза – да събирам проби от дъждовна вода. Щом започне да вали вахтените на мостика ми напомнят, просто ако случайно спя, както и беше в случая. Оказва се, че силен дъжд в открито морето може да бъде едно преживяване! Тъй като няма хълмове които да пречат на погледа, можете да наблюдавате наближаването на дъждовния облак от хоризонта. Ефекта от светлината улавяща дъжда с промяната на вятъра може да е доста приятна гледка. Демонтирах фуниите около 11 часа и внимателно прибрах пробите в големия хладилен шкаф в трюма на кораба. Те ще се анализират за наличието на пустинен прах, желязо и други хранителни вещества когато се приберем обратно в лабораторията в Англия. Докато свърших бе вече време за обяд (салата и пържени картофки, ако ви интересува!), които чувствах че съм напълно заслужила. ................................................................................................................................. ... и частици прах!
Сахарския прах в атмосферата може да се детектира също така с малък уред който се нарича слънчев фотометър. Просто го насочвам към слънцето и ако няма облаци добивам един скан от всички дължини на светлинните вълни които ме достигат. Тъй като слънчевите лъчи са сравнително постоянни, това ми показва оптическата дълбочина на атмосферата, което е функция на количеството на частиците в атмосферата разсейващи светлината, т.е. колко прах е издухан над нас от ветровете. В допълнение на моята работа, аз също така вземам газови проби за група учени от Лийдс, Великобритания. Колаборирането по този начин е добра идея: моето аерозолно опробване не отнема много време обикновенно, така че аз мога да правя опробвания за други които не могат да дойдат на круза. Те после ще ми върнат услугата на някой друг круз и така за всеки има полза. След това е време за бара. Събота е в края на краищата! Само се надявам да не вали утре рано сутринта! ................................................................................................................................. Какво е на менюто за фитопланктона?
Повърхностния слой на океаните който е огрян от Слънцето е богат на малки, плуващи едноклетъчни водорасли които се носят от теченията - с общото название фитопланктон. Точно както растенията, те се нуждаят от хранителни вещества да растат, не по-различно от цветята в градината. Можете даже да добавите повече нитрати и фосфати за да се помогне на растежа. Фитопланктона в окените също се нуждае от нитрати и фосфати които да подсилят растежа. Някой фитопланктон, диатоми, даже се нуждаят от силикати за да конструират орнаментираните си черупки от чисто стъкло. За нещастие обаче водите около Канарите са доста бедни на хранителни вещества (олиготрофични води). Тъй като светлината е важна за растежа, фитопланктона се намира само в повърхностните води до дълбочина около 100-150м в нашия район. Под тази дълбочина е твърде тъмно за фотосинтезата, и планктона не може да отнема хранителните вещества от морската вода. Ето защо концентрацията на нитрати и фосфати нараства с дълбочината тъй като става по-тъмно и по-тъмно.
Моята работа на борда е да измервам концентрацията на хранителните нитрати, фосфати и силикати в морската вода и определя дали са достатъчни за фитопланктона. Интересува ме още на каква дълбочина тези вещества започват да нарастват количествено (т.е. на каква дълбочина фитопланктона започва да спира да расте!). В края на краищата точно фитопланктона който се намира в тези сравнително плитки повърхностни води е в основата на океанския хранителен ресурс който поддържа цялата екосистема. Даже при определени конкретни условия фитопланктона на повърхността на океана може да промени климата, така че тези малки приятелчета могат да имат голямо влияние! Макар че моята програма е автоматизирана, обикновенно започвам около 06:30 и завършвам към 20:00 часа макар че спирам за закуска, обяд и вечеря. Ако успея да завърша рано обаче, мога да погледам филми в доста обширната ТВ зала. За нещастие сме доста далече от земя да получаваме ТВ сигнал и не мога да гледам футболните мачове. За щастие обаче можем да следим резултатите от дневните новини които получаваме от сателит и електронната поща от приятели и семействата у дома. Поддържането на връзка с външния свят може да е трудно, но редовната електронна поща ни помага да не се чувстваме далеч от дома, макар и да сме на хиляди мили далеч. ................................................................................................................................. Рисунка на дъното на океана И така-аз преоткривам ‘Дискавъри’ и колко е хубаво това да става на слънчева светлина, а океанът е навсякъде около нас! Имаме страшно много работа, но засега атмосферата в лабораторията е спокойна. Много е важно да гледаш усмихнати хора, дори и тогова, когато нещата не вървят идеално. Особено по време на експедиция, която продължава 30 дни (ВИДЕО Работата на експедицията е насочена върху повърхността на Атлантическия океан и фитопланктона в него (ВИДЕО
Когато пускаме съоръженията ни във водата, те изпитват невероятно налягане на дълбочина. Добър начин да се демонстрира това, е да се вземе чаша за кафе от полистирен и да се отправи към дъното. Традиционн ние обичаме да окрасим чашките с рисунки преди да ги пратим към кралството на Нептун. Аз съм студентка в Националния Океаналожки Център в Саутхемптън и изучавам разтворимостта на въглеродния диоксид в морската вода. Океанските дълбочини са важен резервоар за въглеродния диоксид, и съдържат много повече отколкото атмосферата. Океанската повърхност заема междинно положение за регулирането на въглеродния диоксид в атмосферата. Ако знаем как се обменят газове като въглеродния диоксид между атмосферата и океана, можем да научим как океана може да промени климата.
Аз измервам два различни параметъра. Единият е водородния показател pH на морската вода, всяка минута.
Вторият е разтворимостта на неорганичния въглерод или DIC за по-кратко. Заедно pH и DIC ни казват много за биохимията на океанската повърхност, за промяната на въглеродния диоксид в атмосферата и океана. Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата не само затоплят планетата но и намаляват pH на океана, процес известен като ‘окисление на океана’. Но това е друга тема (повече за окиселяването на океана - (Превод: Ивона Руменова ОУ 'Елин Пелин' гр.Перник') ................................................................................................................................. Слаб улов
Аз се занимавам с изследване на фитопланктонa. Фитопланктона живее в повърхностните води на океаните (до 100м), тъй като има нужда от слънчева светлина за да фотосинтезира и расте при което отнема въгледвуокиса. Светлината бързо намалява в дълбочина, а и фитопланктона също поглъща малко от нея. Освен светлина, фитопланктона също се нуждае от хранителни вещества за да може да расте. Освен азот и фосфор, необходимо е също и малко желязо. В процеса на растежа си той бързо изтощава концентрацията на хранителните вещества в повърхностните, огрени от слънцето води. Това довежда до бързо обедняване на обширни райони от океаните на хранителни вещества и съответно фитопланктон. Тези райони са практически пустини, и ние ги наричаме ‘олиготрофични’. Района който изследваме е в окрайнините на една такава пустиня.
Както може би сте чули (и ще чуете още много пъти при положение че намерим прашна буря!), концентрациите на хранителни вещества в повърхностните води са толкова ниски че даже и малък внос на прах от атмосферата може да е от изключителна важност. Обаче за азота има и друг начин да достигне от атмосферата до фитопланктона. Някои видове фитопланктон в океаните са способни да извличат азот от атмосферата (от въздуха който е разтворен във вода) посредством процес наречен азотна фиксация (диазотрофия). Вече сте чули от Рос и Поли за малките организми които доминират в нашия район. Някои от тях които използват диазотрофията са също така много малки. Най-известният познат морски фитопланктон който използва азотната фиксация се нарича Trichodesmium. Този организъм е познат от известно време като индивидуалните клетки се слепват заедно и образуват доста големи колонии (няколко милиметра) които са видими с просто око и образуват забележими петна на повърхността на океана. За разлика от бактериите и пикофитопланктона които могат да се намерят в концентрации от стотици хиляди или даже милиони в един милилитър морска вода, ние може да намерим само няколко колонии от Trichodesmium в литър морска вода. Тъй като е важен източник на азот, наличието на този организъм може да е от много важно значение за екосистемата в тези олиготрофични океански пустини. Колониите от Trichodesmium са много по-големи и по-редки от едноклетъчния фитопланктон, и ние ги събираме посредством мрежи. Но въпреки това, можем да останем с празни ръце – какъвто бе днешния ден за нещастие. Миналата седмица бяхме по-късметлии, така че по-късно ако намерим повече ще ви изпратя снимки. Заедно с експериментите и измерванията на Trichodesmium, ние също така измерваме и степента на азотната фиксация от тези и други организми. За това ни помагат инкубационните експерименти. ................................................................................................................................. Навика вече е добит
Филтрувам тази вода с цел да събера проби за протеин, ДНК и РНК анализи които ще проведем в Националния Океанографски Център в Саутхамптън. Интересува ме ефекта на желязото върху физиологията на фитопланктона. Желязото е от основна необходимост за много клетъчни процеси в океана и аз ще използвам пробите които събрах на този круз да изследвам ефекта му върху протеините участващи във фотосинтезата, дишането и азотната фиксация.
Използвам още два инструмента наречени FRRF (което по същество е флуорометър) и FIR (система за измерване Индукционна Флуоресценция). Тези две системи ми показват какво е здравословното състояние на клетъчните микроорганизми в моите проби. Така аз мога да разбера дали клетките са здравословни или стресирани поради липсата на желязо. След филтрирането бегом на обяд. Прекарвам следобеда в анализирането на данни от FRRF и FIR и се приготвям за следващия ден. Това ми е първия круз на море и благодарение на комбинацията от отлични колеги и екипаж, страхотната храна (още не съм посетила фитнес залата и мисля че трябва да го направя преди да изтече месеца!) и времето, пребиваването ми е фантастично. ................................................................................................................................. Микроскопични клетки, глобални последствия!
Въпреки че на фитопланктона в океаните може да му липсва или храна (зависи от района), или светлина (зависи от дълбочината, или района напр. на полюсите), понякога това което им липсва може и да им навреди. Ключовият ингредиент за фотосинтезата, светлината, може да ги повреди. Тук около о.Зелени Нос, слънцето не спира да пече. Това което се опитваме да докажем с нашите инкубации на палубата е че фитопланктона може да произведе известни съединения които да го предпазят от слънчевата интензивност, едва ли не произвеждат собствено масло против изгаряне.
Фитопланктонът използва различни начини да се редпази срещу поражения от ултра-виолетовата светлината, или фотоинхибиране. Някои формират лъскави калцитни черупчици които отразяват обратно излишната светлина, други даже могат да поправят повредения им протеин. Коколитофоридите например са майстори в това. Те произвеждат химично съединение наречено диметил-сулфид-пропионат (DMSP), което се смята че изпълнява няколко функции в клетката. Една от тях е да служи като антиоксидант който предпазва срещу интензивно светлинно облъчване. Ние се интересуваме как и защо DMSP се произвежда от фитопланктона, защото той се разпада и образува газ наречен диметил сулфид (DMS) който може да има значителен ефект върху климата.
DMS се освобождава когато коколитофоридите са изложени на интензивна светлина и спомага за формирането на облаци в атмосферата. И крайния резултат е, че облаците биха могли да предпазват коколитофоридите от интензивна светлина която причинява отделянето на DMS на първо място. Не е ли прекрасно, че нещо толкова миниатюрно и незначително като едноклетъчните организми едва 5-10 микрона в диаметър могат да променят атмосферата за своя изгода! Последствията обаче могат да са повече от чисто любопитство. При достатъчен брой от тези едноклетъчни и при стресови състояния, повишеното формиране на облаци може значително да промени глобалното съотношение светлина отразена /светлина получена. Последствията за климата в дългосрочен план могат да бъдат значителни, и това причинено само от едноклетъчните! ................................................................................................................................. Навън е още тъмно....
Сутрешното спускане на инструментите също ни дава възможност да наблюдаваме морските обитатели, тъй като кораба е силно осветен и привлича риби и калмари. Вчера видях за първи път летящи риби. Една от тях скочи от водата и се приземи на палубата. Тази има късмет защото аз я пуснах обратно във водата, но някой ми каза че тези риби са много вкусни така че следващата по-добре да внимава!
Този круз има задача да проследи Сахарския прах и неговото влияние върху биологичната продуктивност в източния суб-тропичен Атлантик, и изглежда че скоро ще имаме удобен случай. Моите ежедневни занимания се канализират в една добре изработена рутина. Интересуват ме оптическите свойства на морската вода и наблюдението на хлорофила в океаните посредством инструменти на кораба, а също така и от сателите в орбита. Прахът в атмосферата понякога причинява проблеми със сателитните наблюдения, така че трябва да имам предвид това и направя съответните корекции. Повечето от моята работа е в плитки морета (<200 метра) около Великобритания, които са близко до земя и често съдържат много утаячен материал. Частиците във водата и придават зеленикав или даже кафеникав цвят. Тук обаче водата е бистра и тъмно синя, защото има много малко частици в нея. Това означава че слънчевате светлина може да проникне дълбоко във водата и по-малко се отразява обратно в пространството. Независимо от това обаче, на около 100 метра дълбочина червения, оранжевия, жълтия и зеления цвят се абсорбират така че останалите цветове които виждаме са смесица от син и виолетов. За изучаване на абсорбцията на светлината в океана аз използвам оптически инструменти за да получа вертикален профил на светлината в дълбочина, за да знам кои честоти са в наличие на всяка дълбочина и дали могат да поддържат фотосинтезата. Привършвам работа обикновенно към 20.00 часа, така че денят е дълъг, но е много вълнуващо да работиш на голям кораб с много ентусиазирани колеги. Времето лети. По време на хранене успяваме да наваксаме с колегите от другите групи и споделим находките си. Шапка сваляме на момчетата от кухнята – храната е много добра и в изобилие! Бихме желали да преследваме една голяма прашна буря, но това не зависи от нас. След две седмици смятам че на всеки му липсва семейния уют. Би трябвало да стане по-леко към края, но засега той е доста далеч. В момента обаче аз съм в приятната компания на много мили хора и се радвам на всеки момент прекаран на Дискавъри. ............................................................................................................................... Тест за балансиране Аз съм изследовател от университета в Есекс и работя със Стийв Арчър и Рут Еърс от морската лаборатория в Плимут. В екипа ние изследваме ефекта на ултра-виолетовата светлина върху фитопланктона. Въпреки че светлината е необходима за фотосинтезата и растежа на фитопланктона, прекалено много поврежда протеините които изграждат хлорофила (слънчевите батерии на фитопланктона!). Някои видове фитопланктон имат страхотен механизъм за защита против прекалено слънчево облъчване, например те синтезират собствено масло против изгаряне, а други дори причиняват облаци да се образуват над тях (Микроскопични клетки, глобални последствия!).
И така, какво представлява ежедневието е да живееш на борда на „Дискавъри”? За мен е най-трудно да свикна с постоянното люлеене на кораба. Не можах да спя първите две нощи, защото имах чувството, че ще падна от леглото. Впрочем вчера сутринта като станах, едва успях да стигна до средата на каютата, преди да падна обратно в леглото си. Мисля, че е доста рано ставането в 5.15 часа сутринта. Странно е усещането да седиш във въртящия се стол в лабораторията и изведнъж всичко да се завърти първо наляво, да промени бавно посоката си надясно, заедно с люлеенето на кораба. Забавно е да гледаш хора, идващи към теб по коридора и изведнъж да изчезнат зад някоя врата и след малко да се появят отново, все едно нищо не се е случило. Това определено е тест за балансиране и истинско изпитание да заобикаляш масите и столовете в кухнята без варените яйца да паднат на пода! Лабораторията тук прилича на тази в университета, но е по-малка. Въпреки многото работа, намираме време да се забавляваме. Не познавах другите преди да се кача на кораба, но сега мисля, че имам нови приятели. (Превод: Ивона Руменова ОУ 'Елин Пелин' гр.Перник') ............................................................................................................................... “Жокеите на бурята”
Моята задача в тази експедиция е да измервам желязото в праха и в океана (в момента сме под огромен облак от прах идващ от Африка). Както може би вече сте прочели, желязото може да регулира растежа на микроорганизмите в много части на океаните, благодарение на ниските си концентрации в морската вода. Измерването на разтвореното желязо в морската вода е много прецизна работа и се нуждае много голямо внимание. Ние работим на голям, леко ръждясал желязен съд и се опитваме да измерваме много ниски концентрации на желязо. Това означава че имаме нужда от най-различни инструменти и екипировка за да можем да предотвратим всяко замърсяване на пробите. След закуска, аз и моите колеги Алекс и Питър се отправяме към контейнера-лаборатория където правим тези анализи, преобличаме се в чисти работни костюми, и се подготовяме да посрещнем пристигането на току-що доставените проби от морска вода. Пробите се вземат с помоща на Розетката която е направена изцяло от титан и няма никакви железни части. Бутилките винаги се почистват с киселина за премахване на всякакви замърсявания. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
!!!Новини - 'BBC News' прави репортаж за експедицията 'По Следите на Праха'!!!
СОУ Отец Паисий, Кърджали, изпраща 
Ще отплуваме от Тенериф само след 6 часа. Всички са заети с укрепване на екипировката, тъй че нищо да не падне зад борда, когато 
Това ми е 8-я круз на 'Дискавъри' и се чувствам като у дома си! Винаги е приятно да се завърнеш на море, но този път, за разлика времето е определено бонус! Свикнал съм с работа в много по-студени води от тези, и се наслаждавам на слънцето когато не съм в лабораторията! 
Днес беше горещо и слънчево както обикновенно – трудно е да повярваш че е зима! Това ми е 4-та експедиция за две години, но е първата на британски кораб и е удоволствие най-после да се чуствам у дома си! Друг бонус е прекрасната храна която имаме през цялото време; готвачите на Дискавъри се грижат за нас много добре и са решени да натрупаме поне няколко килограма преди да слезем на брега. За мен това е пълно удоволствие! 
Днес Ерик Ахтерберг, научният ръководител на експедицията, ме помоли да напиша записка в дневника на круза. На въпроса ми какво да отразя, той отговори просто да пиша за типичния ми ден и атмосферните изследвания които правя на борда. ‘Добре’, отговорих, но всъщност като си помисля аз нямам такъв ден като ‘типичен ден’! 
Часът е 15: 00 в момента когато пиша тази записка в дневника и чакам за 
В открито море сме вече 10 дни и за сега всичко е чудесно. Аз съм сигурна, че моите колеги вече са ви казали за добрия начин на живот тук. Късмет е да си в открито море при добри метеорологични условия. Била съм на други експедиции когат времето не позволява да излезеш на палубата (
Това ми е 5-та експедиция на борда на Дискавъри и до края на тези 4 седмици ще имам вече тотално 6 месеца на борда на този кораб, така че подобно на Рос който писа в дневника преди няколко дни, чувствам се като у дома си! 
Будилника ме събуди както всеки ден в 05:30, и както винаги натискам бутона ‘стоп’ няколко пъти. След седмица и половина на море, навика вече е добит. Първата ми задача за деня е да си открия пластмасовата тръбичка (тя постоянно изчезва. Помощ!!). Използвам тази тръбичка да събирам пробите морска вода от 20 литровите Нискин бутилки от последното спускане на 
Здравейте! Казвам се Рут и съм химик от Морската Лаборатория в Плимут, Англия. Аз съм част от тричленен екип и задълженията ни са да извършваме инкубационни експерименти на палубата на Дискавъри. Идеята е да наблюдаваме как фитопланктона понася различни видове стрес – било то промяна на светлината, хранителните вещества или други. 
Нормален ден на борда на Дискавъри, будилника ме буди в 5.00 сутринта, време е да подготвим инструментите за сутрешното спускане до 500 метра. Навън е още тъмно, и е приятно да подготвяш всичко под звездното небе с характерните южни съзвездия Кентавър и Скорпион като компаньони. Определено е трудно те да се видят в облачен Глазгоу! Някои от нас се вторачваха в небето с надежда да открият Меркурий, Венера, Марс и Юпитер. Досега не сме имали прашни бури и въздуха е кристално чист. 
файл за 
